Митове за питбула

Кой го е страх от големите лоши питбули?
Ами, много хора. И това е благодарение на някои много вредни митове, действията
на безскрупулни развъдчици, собственици и свръх прекалено медийно
покритие,което отразява тази порода от години.
Толкова много неистини и полу- истини са повтаряни толкова много пъти,че
широката общественост започна да вярва във фантастични приказки, вместо
да вярва във факти.Това е достатъчно да накара всеки привърженик на бул
кучетата да иска да крещи.

Не са ли питбулите зли и жестоки?

Не по-жестоки от голдън ретривърите, бигълите или която и да е друга
популярна порода. В последното проучване направено от Американското
общество за тестване на на темперамента от 122 породи кучета, питбулите
са постигнали 83,9% успеваемост. Това е толкова добре или по-добре
от бигълите - 78.2% и голдън ретривърите – 83.2%. При теста на АТТS кучето
преминава през серия от конфликтни /предизвикателни/ ситуации. Всеки знак
за паника или агресия води до негативен резултат на теста.
Постиженията на питбулите в това проучване опровергават веднъж завинаги
старото вярване, че питовете са наследствено агресивни.
Като всяка порода кучета, здрав пит, който е отгледан правилно, ще си остане
любвеобилен и дружелюбен. В последните 20 години сме виждали някой тъжни
примери на зле селектирани и зле третирани кучета, които са продукти на
безотговорни „съседски развъдчици” и жестоки злоупотребяващи хора или
домове. Тези неправилно отгледани, несоциализирани създания могат да
покажат характер доста различен от традиционния, автентичен питбул. Не
бъркайте тези несполучливи кръстоски с голямото мнозинство на обичани
кучета в тази страна, които си остават солидни като характер, любящи,
надеждни и дружелюбни до последния си ден.

Имат ли питбулите „заключваща захапка”?

Способността на питбулите да „заключват” е един креслив мит, който отказва
да изчезне. Челюстите на пита са устроени така, както на всяко едно друго куче.
Няма никакъв ензим, нито някакъв специален механизъм, който би накарал пита
да „заключва”. Това са кучета, а не крокодили. Това, което пита има е сила,
издръжливост и решителност. Когато той сграбчи нещо, на което иска да виси
ключа към успеха е силата на волята му.

Обръщат ли се питовете срещу собственика си?

Не! Здравите питбули са със стабилен характер и живеят щастливо в хиляди
домове. Кучетата, които хапят хора са обикновено объркани индивиди и те
могат да бъдат представители на всяка една порода. Като цяло хапещите кучета
са увредени от неправилно третиране, злоупотреба или увредена генетика.
Добрата новина е, че този тип индивиди показват предупредителни сигнали
доста преди ухапването, въпреки че за нещастие мнозина игнорират или
погрешно интерпретират тревожното поведение на кучетата си. За да намалеят
ухапванията обществото трябва да инвестира в образователна превенция.

Не трябва ли питбулите да бъдат тренирани за бой?

Не! Питбулите са териери, а териерите имат склонност да налитат на бой
на други животни, ако не са социализирани правилно, зле са управлявани
или иначе казано, оставени сами на себе си. Също така, както фермерите са
използвали джак ръсел териер за битка с язовци, лисици и др., безкрупулни
хора са използвали териерските похвати на пита срещу други кучета
за „забавление”. Като много породи, питбулите могат да запълнят целия
диапазон от много агресивни към кучета до изключително дружелюбни, но всяко
отделно куче притежава някакъв потенциал за битка с други кучета, ако е зле
направлявано. Избягването на сбивания включва познаването на териерските
черти и основите на кучешкото поведение като цяло.
Правилно социализирания и добре ръководен пит не би трябвало никога да
попада в сбивания, защото е свикнал с присъствието на други кучета и най-
важното има разумен и отговорен собственик, желаещ да го предпази от
ситуация водеща до сбиване.

Висенето на клон прави ли питбула агресивен?

Не. Тегленето на клони е забавно за пита, но вреди на зъбите му. Много бул
породи показват вроденото желание да хващат и задържат – останал белег от
времето, когато са работели във ферми и са били използвани като „кучето на
месаря”, за да хващат и задържат носовете на биковете. Този естествен метод
на работа се показва днес в ентусиазираното им желание да играят на теглене
и захващане на висящи предмети, като клони, въжета и др. Голяма част от отговорните
собственици осигуряват безопасно направени пружини за удоволствие на
кучетата си така, че да могат те да упражняват тази си природна способност.
Резултата е по-спокойно, по-щастливо и по-добре тренирано куче.

Не са ли тренажорите за бягане използвани за подготовка за битка?

Не. Много стопани използват пътеките за бягане, за да вкарат
кучетата си във форма на места, на които климата не позволява тренировки на
открито или в ситуации, в които е непрактично тренирането на пита без повод.

Питбул, който показва агресия към други животни ще тръгне ли срещу хора след
това?

Не. Агресията към животни и агресията към хора са две абсолютно различни
неща. Чували сме плашещи неща от типа на: ”Той (пита) подгони куче/котка,
децата ни може да са следващите”
Това е мит, който генерира изобилие от унищожителна анти-питбул истерия.
Абсолютно е нормално за пит да е възхитително нежен и дружелюбен към
хората, докато в същото време не е 100% надежден към кучетата. Като всяка
порода кучета, които виждаме в домовете днес, правилно отгледан, добре
социализиран, отговорно стопанисван питбул никога не би следвало да е
агресивен към хора.

Непредвидими ли са питбулите около деца?

Питовете се радват на дълга история, като любими детски компаньони и
семейни любимци. Когато са социализирани и правилно отгледани, те са
перфектната порода, толерираща грубата и акробатична игра, която децата
могат да поднесат. Питовете са склонни да бъдат привлечени от радостният
ентосиазъм на децата и обичат да ги посрещат с махаща опашка. Някой питове
е възможно да не са подходящи за децата, защото могат да ги съборят в прекалената
си радост.
Здравият разум диктува, че децата трябва да бъдат научени как правилно да
контактуват с кучета, независимо от породата им и никога не бива да бъдат
оставяни сами с куче без надзор.

Не искат ли всички питове да преследват котки?

Всяко самоуважаващо се куче от всяка една порода ще тръгне след котка и
питбулите не са изключение. Въпреки това има безброй примери за питове,
които показват слаб ловен инстинкт и живеят мирно и тихо с котки,
птички и други домашни любимци. Но също така има и кучета, на които никога не
може да им се има доверие в присъствие на по малки животни.

Важно: Осъзнаването на реалните ограничения на вашето куче по отношение
на по-малките животни, обучаването му да се съобразява с вашите очаквания,
контролът над всички действия и разделянето на домашните любимци преди
да излезете от дома си ще даде разликата между успеха и трагедията. Това
важи колкото за пуделите, толкова и за питовете.http://www.badrap.org/rescue/index.html